„Санаториумът.

Мястото, където пораснах. Мястото, където мечтите ми се родиха. Мястото, където мечтите ми умряха. Трябваше да забравя родителите си, за да не изсъхне душата ми от мъка; да забравя коя съм и откъде съм, за да мога да се приспособя; да се науча да плача отново със сърцето, а не с очите си. Мястото, което ме промени завинаги. Мястото, което винаги ще помня с носталгия и което все още сънувам.“

Санаториумът е история за връзките между детските преживявания и страховете и нагласите в зряла възраст. Книгата е автобиографична и разказва истинската история на Теодора Лилова. Едва седемгодишна тя пристига в морски санаториум „Слънчев бряг“, където ще прекара следващите три години.

„Беше и дом, и детска градина, и занималня, и училище за мен; там, едва на седем, застанах лице в лице със страховете си, научих се да чета и пиша, да обичам, да чувствам и да затварям сърцето си, да бъда силна и да оцелявам. Там преживях първите си разочарования, първите си детски увлечения, за първи път се намразих, за първи път бях жестока, за първи път бях приятелка и за първи път бях безчувствена.“

Всеки читател ще открие част от себе си и ще съпреживее тази история. Теодора ни кани да надкникнем в дълбините на сърцето ѝ и с всяка следваща глава да извървим с нея пътя към себепознанието. През нейните очи ще видим силата на духа, която не подозираме, че децата притежават. Ще усетим колко искрени и истински са чувствата и мислите в тази ранна детска възраст и как те полагат основите на онези черти от характера, които остават с нас цял живот.

Санаториумът е книга за дълбоките чувства и за страданието, за болката и амбицията, за желанието да се бориш и да предпазиш себе си, за важността на сънищата и за първите трепети, за пътя на една крехка и много силна душа. 

Санаториумът е история, в която детските сълзи се превръщат в морска пяна и от тях се ражда щастливият човек.