Отзиви

Почти прочетох Санаторуимът на един ферибот на път за далечния Лимнос. Много запомнящи се размисли и емоции и пътуване и към моето детство.

Благодаря ти Теди, за куража да споделиш своята история и да ми разкриеш още повече от себе си. Още повече те обичам ❤️

Това е история за порастването, за уроците на детството и трудния път към съзряването.

Когато ми предложиха да редактирам ръкописа на Теодора Лилова, не предполагах, че ще ме увлече така емоционално нейният разказ. Не знаех, че ме чака едно вълнуващо пътешествие назад във времето – от най-ранните й детски години  в Морския санаториум в Слънчев бряг до моментите на зрелост. Четейки, съпреживявах самотните й нощи на болно малко момиченце, отделено твърде рано от дом и семейство, бях до нея, когато си лягаше с гладно тумбаче, страдах, когато переше сама дрехите си на чешмата, ръчичките й измръзваха от студената вода, а душичката й – от безразличието на персонала, радвах й се, когато волно плуваше или гребеше с лодка в морето, вършеше лудории или пък се влюбваше, опиянявах се заедно с нея от слънцето и морския въздух, от свободата, която можеш да усетиш истински само когато си дете. С всяка страница тя се учеше да преодолява трудностите, да се справя сама с всички предизвикателства, ставаше все по-силна и уверена и така неусетно израсна, превърна се във вдъхновена млада жена, която знае какво иска и как да го постигне.

Това е историята на едно лятно момиче, влюбено в морето и слънцето, носещо белезите и раните в сърцето си, но безкрайно обичащо живота.

Как ме грабна твоят “Санаториум”!

Благодаря ти за емоцията, благодаря ти за гледките, благодаря ти за уханието, благодаря ти, че ни пусна в твоя пъстър, труден, щастлив и вълнуващ свят.

Изживяването за мен беше страхотно! И ето, преди ден затворих последната страница, а искам да се потопя в нея отново.

Бъди здрава, мило момиче, защото светът наистина има нужда от хора, като теб!

Тединка, благодаря че сподели! Сигурна съм, че всеки е намерил нещо от себе си и си е задал много въпроси, както и аз. Прочетох „Санаториумът“ почти наведнъж, въпреки че ми беше трудно, защото постоянно правех аналогии с мен и с дъщеричката ми. Поздравявам те, че си погледнала толкова дълбоко в себе си и си се изправила срещу трудностите….сега си обясних откъде идва силата ти, която винаги съм усещала, че имаш… и все пак останах изумена колко малко всъщност съм знаела за теб. Благодаря ти и прегръдки.

Скъпа Теди, прочетохме със съпруга ми прекрасната ти книга. Искам да споделя някои мисли свързани с нея. Тя завладя съзнанието ми до степен ,че не ме остави на мира докато не я прочета, дори и след това живя дълго в мен, а това знам отдавна,че е сигурен признак ,че сме се ,,сблъскали’’ с нещо значимо и голямо.

Впечатли ни освен таланта ти, за който и от предишните ми контакти знаех,че притежаваш в изобилие така и крайната откровеност, която лъха от всяка нейна страница и която е още един безспорен критерий за класа. Страхотна книга, страхотна Теди!!! Поздравявам те!

За мен книгата бе пътуване.  Навътре и навън, в търсене и намиране на отговори.

За емоциите, които носим в себе си и за събитията в живота, които оставят следи и ни правят това, което сме.

Споделеното откровение на авторката, колкото е лично и интимно, толкова е всеобщо.

И тъгата и радостта ме приближаваха към мисли свързани с написаното и извън него. Припознаване, съпреживяване.

Вярвайки, че каквото търси, търси мен, аз с желание се втурнах в прочит на това предизвикателно заглавие „Санаториумът“ – име с буквален и с дълбок преносен смисъл, което ме оставяше в размисъл за дните отминали, настоящи и връзката между случките и белезите, които си носим.

Емоцията я има, морето го има … То хем е солено, хем носи наслада.

Искреност блика от тук и с удоволствие ще приютя книгата с приятната й корица в библиотека ми.

Там да е, да ми напомня! Защото съм и родител и смисъл тук друг също откривам, но не споделям  открито, за да може всеки да изживее собственото приключение с прочита на „Санаториумът“

Изпитанията, всъщност са благословия.

И сън ли е, да го опишеш … Живот.

БЛАГОДАРЯ!

А вие, четете!

Книгата докосва душата.

Катя Бояджиева

маркетинг специалист, преди всичко мечтател /www.soulmarketing.bg/

История за страхове, които едно дете изпитва, и силата на духа, за която всеки възрастен бленува.

 

Имах привилегията да бъда сред първите докоснали се до ръкописа на тази очарователна история, която ме пренесе в магичния и дълбок свят на детската душа. История, която ще докосне всеки читател по личен и неповторим начин.

Скъпи читатели,
„Санаториумът“ е книга богатство, в която всеки читател може да открие себе си. Теодора разказва увлекателно историята и на всеки един от нас – на детето, което има нужда от емоционална подкрепа, на търсенията на сърцето, на верните приятели, на сълзите, усмивките, преживяванията. Четейки тази майсторски написана книга, успях да видя себе си в огледало, усетих дъха на морето, потопих се в детските любови, плаках, смях се, върнах се в моето детство и благодарение на Теодора осъзнах колко е нежна детската душа, колко ранима и истинска. Приятно четене!

„Санаториумът“ е история, която печели читателя с непосредствената си искреност и откровеност. Теодора Лилова не крие нищо, не се изкушава да се представи като жертва, а увлекателно и човешки разказва за отношенията в затвореното санаториално общество, динамиката между децата, постоянното търсене на одобрение и доказателство за обич.

Въпреки детската самота и огорчение, които усещаш, докато четеш, можеш да доловиш и мириса на море, да чуеш шума на вълните, да почувстваш сгряващия спомен за невинността на детството. „Санаториумът“ е от онези книги, с чиито автори ставаш приятел от първата страница.